Лейсли се разхождаше из гората, на чист въздох,когато пред нея изкочи едно зайче.
-Остави ме!-промърмори Лейсли.
Зайчето се доближи още повече.
-Експелиармус-извика Лейсли и зайчето исхвръкна назад.
-Ако ме беше оставил намира, нямаше да ти се случи това!-продължи Лейсли.
-Може би си права.-това беше зловещ глас, на Лейсли и беше познат, тя се обърна и видя брат си.
-Махни се!-изкрещя Лейсли.Искаш да ти се случи същото като на заека ли?
-Не...няма!-каза брат и и насочи пръчка към нея.-Ела със мен!Веднага!
Лейсли се помъчи да избяга, но брат и каза силно:
-Експелиармус!
Лейсли изхвръкна на земята и си удари много лошо главата, беше в несвяст.Когато се събуди се намираше на един стол, а до нея беше брат й.
-Рос!-каза Лейсли.-Защо?
-Ти знаеш госпожичке!-отговори Рос.
На вратата се почука, това беше...